Логиката в изгнание

В този кадър от анимационния филм WALL-E всъщност е побрано едно напълно възможно бъдеще, в което хората и машините са разменили ролите си

В този кадър от анимационния филм WALL-E всъщност е побрано едно напълно възможно бъдеще, в което хората и машините са разменили ролите си

Живеем в технологично развит свят, който прави живота ни в пъти по-лесен. Някои биха казали „по-сложен“, но доколко това е така? Голяма част от джаджите, без които ежедневието ни би било немислимо, не просто ни помагат с конкретен проблем – те го разрешават вместо нас.

Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.

Това изказване на Айнщайн може и да е било актуално за времето си, но сега нещата стоят по малко по-различен начин. В повечето случаи са ни нужни минимални усилия, за да се доберем до всяка информация, от която се нуждаем – все пак живеем в ера, в която непрекъснатият достъп до интернет и наличието на сайтове като Google и Wikipedia се приемат за даденост. Така възниква необходимостта от въвеждането на нов критерий, по който хората да бъдат разграничавани – логиката.

И въпреки че този критерий не е нов, а води началото си още от зората на човечеството, той все пак до голяма степен е непознат на новото поколение. В един момент неговите представили се оказват неспособни да разрешат обикновен логически проблем, защото никога не им се е налагало да го правят сами – помощта винаги е била насреща. Но именно моменти, в които човек е принуден да се оправя в живота без чужда намеса, са ключови за неговото бъдещо развитие и израстване.

Логиката в най-чистата си форма всъщност се среща в математиката – наука, която немалко хора презират. Неспособността да бъде решен конкретен математически проблем понякога е показател за недотам развито логическо мислене, а това на свой ред може да доведе до две нататъшни следвия. Първото е човекът, изправен пред проблема, да успее да го преодолее и с това да укрепи логическото си мислене. Второто е същият този човек да се откаже и в последствие напълно да се отрече от математиката, превръщайки я в неприятен спомен от ученическите си години.

В днешно време обаче ролята на математиката като индикатор за логическо мислене бива принизена поради съществуването на приложения като PhotoMath, които вършат цялата работа вместо теб. Необходимо е просто да уловиш с камерата на телефона си конкретната задача, която трябва да решиш, и приложението ще свърши останалото. Така човекът от горния пример дори не бива конфронтиран с проблема и не се налага да го разрешава, защото нещо друго го прави вместо него.

Така моментите, които подлагат логическото ни мислене на изпитание, стават все по-малко и по-малко. Но точно те са ни необходими. Ако в бъдеще човечеството има претенциите, че може да се оправя само без технологии и други помощни средства, които мислят вместо него, то тогава ще му бъде много трудно да намери доказателства за това.