(Д)еволюцията на общуването в интернет

graph

Закономерност или случайност? Ако ситуацията с общуването в интернет може да бъде представена математически, вероятно би изглеждала по този начин

През последните няколко години интернет-потреблението у нас бележи изключителен ръст. По актуални данни българите с достъп до мрежата съставляват цели 55% от населението, а само между 2009 и 2012 г. броят им е нараснал с 46%, тоест почти двойно.

Предвид появата на Фейсбук и ненормалните темпове на развитие на съвременния дигитален свят, данни като тези не са особено изненадващи. Доколко обаче отражението им върху комуникацията в интернет е конкретно измеримо?

За да отговорим на този въпрос, е нужно да се вгледаме по-подробно в историята на интернета в България. Просъществуването му, макар и продължило едва 15 години((Условно интернетът в България води началото си откъм 2001 г., тъй като преди това не е бил масово разпространен.)), е достатъчно динамично, за да можем да го разделим на поне два периода. Нека условно ги наречем Преди Фейсбук (ПФ) и След Фейсбук (СФ).

ПФ е тъмна материя за повечето хора – период, в който комуникацията, първоначално несъществуваща, бавно, но сигурно се заформя посредством електронната поща, чатовете, кратките коментари под публикациите и форумите. От тези платформи най-вече последната е изиграла ключова роля в изграждането на така наречената интернет-етикеция – Netiquette. Най-общо става въпрос за съкупност от правила, които указват как един потребител трябва да се държи в интернет, за да може присъствието му там да е пълноценно и колкото се може по-малко затормозяващо за всички останали.

Иначе казано, форумите са тези, с чиято помощ биват положени основите на стойностното общуване в българското интернет-пространство. Причината за това е затегнатият контрол, упражняван върху техните потребители, с който те биват задължавани да възприемат приемлив модел на поведение, ако искат да участват в дискусията. В противен случай рискуват модераторът да ги изгони от форума и да им откаже нататъшния достъп до него.

Основните правила на интернет-етикецията са вежливото отношение към останалите участници в дискусията, уважението на чуждото мнение, взаимопомощта между отделните потребители и така нататък – все неща, които важат за комуникацията въобще. Всичко това ни подсказва, че общуването в интернет не е по-различно от това извън него – и в двата случая то се ръководи от едни и същи, еднакво приложими принципи. Не всички обаче съзнават това, гледайки на анонимността и писмената форма на общуване, които интернет им предоставя, като на особени правомощия и използвайки ги като извинение за разюздано и непристойно поведение.

Така стигаме до СФ-ерата. С нарастващата популярност на Фейсбук, интернет бива наводнен от страшно много нови потребители, никой от които не е запознат с неговата етикеция. Към тях се присъединяват и ветераните от ПФ-ерата, включително и онези, непреминали успешно през форумната възпитателна програма.

Така в един момент се оказва, че по-голямата част от потребителите на Фейсбук в България нямат никаква представа как да се държат в интернет и което е още по-страшно – че няма кой да ги научи на това. Администрацията на сайта е задала правила и препоръки за ползването му, но нарушаването им обикновено не довежда до особени санкции. По този начин на всеки е позволено да постъпва в общуването така, както намери за добре, изцяло ръководейки се от собствените си принципи и разбирания. Зачестяването на тролските прояви ясно доказва колко лоша идея е това.

В същото това време положението с форумите не е особено цветущо. Някои от тях едва функционират с единици останали потребители, други вече са хванали паяжини, а трети (повечето) отдавна са били запратени в небитието. Естествено, има и изключения, които поради първоначално големия си брой потребители са успели да устоят на промените и да продължат съществуването си, макар и в намален състав.

В заключение: появата на Фейсбук в България предизвиква безславния крах на интернет-етикецията, старателно градена цяло едно десетилетие. И все пак не всичко е загубено. Последната тенденция е потребителите да създават собствени групи, за чийто порядък сами да се грижат. Макар и далече от структурата на истински форум, една такава група е достоен негов заместител, стига да бъде ръководена от способни ръце.

Да намериш правилната група, е като оазис насред пустинята. Тогава наистина изживяваш една по-пълноценна форма на общуване и най-накрая откриваш социалното в социалната мрежа – такова, каквото е планувано да бъде.