Малцинствата – нашите и вашите

fo-7white-1brown-eggs-608

Разнообразието от личности в България не може да бъде сведено само до два цвята

Всеки месец ставаме преки или косвени свидетели на множество конфликти, в центъра на които стоят етническите малцинства на България. Най-голям проблем представлява неприемливото поведение на част от ромските граждани, което често предизвиква вълни от недоволство у мнозинството българи.

И въпреки че именно етническите малцинства най-често стават обект на ожесточена дискусия в медиите, те не са единствените, които заслужават внимание. Дори ако добавим към списъка хората с нестандартна сексуална ориентация, неграмотните и безработните, то далеч не сме изчеприли възможните варианти.

Всъщност проблемът с малцинствата е толкова всеобхватен, че със сигурност дори самите вие сте част от едно. Вероятно само и единствено средностатическияг българин не е засегнат от този феномен, но той така или иначе е едно несъществуващо извън границите на статистиката явление.

Именно в това е и същината на проблема. Малцинствата са толкова много, че не можем да назовем всяко едно от тях, а камо ли да обърнем внимание на всички. А подобно на ромите те също се нуждаят от обществено признание, но преди всичко от приобщаване и чувство за принадлежност.

За да онагледя разсъжденията си, съм ви подготвил измислен персонаж – 25-годишният Гошо. Повечето негови личностни аспекти се различават от тези на средностатистическия български гражданин на неговите години, което го прави добър пример за целите на статията. Гошо е родом от Карнобат и е бил отгледан от баба си и дядо си. Той е интроверт и в ранните си години е бил със забавено развитие, но специален образователен модел не е бил изготвен спрямо неговите нужди. На 20-годишна възраст Гошо заминава за Велико Търново, където следва в местния университет, а в същото време припечелва пари като клисар в църквата. Свободното си време отдава на голямата си страст – модификациите по тялото. Любимият му жанр музика е дарк амбиент. На 24 години е диагностициран с болестта на Паркинсон.

Всъщност името е единственият показател, по който Гошо се доближава до средностатистическия българин. Поради специфичните особености на личността му и нуждите, които следват от тях, на него му е трудно да намери разбиране от околните. Ограниченото пространство, което провинциалната атмосфера на града му предоставя, допълнително затруднява намирането на себеподобни с подобни интереси или проблеми. Безспорно най-голямото предизвикателство, с което Гошо е принуден да се справи, е поразяването на нервната му система, причинено от болестта на Паркинсон. Но Здравната каса не финансира операцията на хора в неговото състояние.

Това е само една от безкрайно многото личностни комбинации, които могат да се паднат на всеки един от нас. Това е неизбежен жребий, който определя целия ни живот и взаимодействието ни с околните. Колкото повече предпочитанията ни и нуждите ни се доближават до тези на средностатистическия българин, толкова по-вероятно е да намерим своята принадлежност сред останалите, да се чувстваме като част от общност. И съответно обратното – колкото повече се различаваме от мнозинството, толкова по-трудно ще намерим своето място под слънцето.

Доста оредялото население на България и концентрирането му в столицата са факторите, които придават на този проблем първостепенно значение. Съществуват множество малцинства, за които никой не подозира – някои са географски изолирани, докато други се състоят от единици хора (пример за последното е Кристиян със своето специфично заболяване).

Междувременно най-доброто, което може да бъде направено за разрешаването на този сложен казус, е добиването му на гласност. Отвътре навън. Малцинствата трябва сами да се борят за своето приобщаване, иначе рискуват при моментните обстоятелства съществуването им да остане непризнато.