Рецензия: „Вдън горите“

Никой не е сам, дори вдън гори.

Обичам да отивам на кино неподготвен! Изцяло в неведение за това, което ще ми бъде поднесено. Често го правя напълно умишлено, защото именно липсата на очаквания води до по-леко преглъщане на разочарованието от посредствен филм или, ако съм извадил късмет, до една приятна изненада.

Такава стратегия обаче би била самоубийствена, щом става въпрос за „Вдън горите“ – най-новия игрален филм на Дисни, който от 26 декември се върти по българските кина. Причината: това е филм мюзикъл. Така че ако сте от хората, които не си падат особено по идеята да гледат как някой спонтанно и непринудено „изригва“ в песен, то най-добре си спестете преживяването… изцяло. За всички останали филмовата адаптация на дебютиралия през 1987 година бродуейски мюзикъл със същото име може и да си струва.

Факт е, че българската почва не е особено благоприятна за подобен тип зрелища. Доказва го „Клетниците“ – филм мюзикъл, чиято премиера в България беше през февруари 2013 година. Тогава реакцията на голяма част от зрителите се изразяваше в гневно напускане на залата непосредствено след началото на прожекцията. Днес, почти две години по-късно, положението не се е променило особено.

1

И все пак музикалната основа на „Вдън горите“ може да не се окаже особено впечатляваща дори за феновете на жанра. Повечето мелодии са с общ мотив, но въпреки това не са особено запомнящи се. Изключения естествено има и те в зависимост от претенциите на зрителя могат да се окажат напълно достатъчни.

За щастие това не е единственото, което филмът може да предложи. В мюзикъла са преплетени сюжетните линии на главните герои от няколко приказки, сред които „Пепеляшка“, „Рапунцел“, „Джак и бобеното стебло“ и „Червената шапчица“. В центъра на историята обаче са пекарят (Джеймс Кордън) и жена му (Емили Блънт), над които тегне ужасно проклятие. За да го развалят, те трябва да изпълнят задачата, поставена им от злата вещица (Мерил Стрийп), а именно да кръстосат горите в търсене на четири атрибута, всеки от които собственост на конкретен герой от гореизброените приказки.

1223-1024x631

Миксът от различни истории ражда интриги, които макар и повърхностни са интересни за проследяване. Доста от тях като че ли са резултат от чисто съвпадение, а други изглеждат сякаш насила напаснати за целите на историята. След тридневна разходка из горите неизбежното се случва –  всички сюжетни линии стигат до своята окончателна развръзка тип „и заживели щастливо“. А и какво друго бихте очаквали от един Дисни филм?

И точно когато глуповато се оглеждате в киносалона и по навик хвърляте поглед върху часовника си, филмът тръгва в посоката, която най-малко сте очаквали. Той буквално става по-мрачен – кара ви да се чувствате сякаш наистина сте се озовали вдън гори. Главните герои биват „изтръгнати“ от стереотипните си образи, към които малко или много са се придържали досега, а отредената им роля и моралните им принципи биват подложени на изпитание. Накратко – придобиват един по-човешки облик, много по-реалистичен спрямо първоначалния. В този момент мюзикълът губи и предсказуемостта си, която е и основният му порок в първата половина.

3

Оттук идва и името на филма – колкото повече време човек прекарва вдън горите, сред мрака и прикритието, което те му осигуряват, толкова повече той разкрива истинската си същност и дава свобода на несъзнателните си пориви.

Особена похвала заслужават актьорите в главните роли – както известните, така и недотам известните. Изпълнението на повечето от тях е отлично, но едновременно с това и достатъчно умерено, така че да не се засенчват взаимно. За сметка на това обаче присъствието на епизодични герои като вълка от „Червената шапчица“ (Джони Деп) е по-скоро формално.

Тук идва въпросът дали мюзикълът е възможно най-подходящата форма за история като тази. Песните безспорно придават допълнително измерение към филма, което с емоционалната си наситеност превъзхожда обикновената пряка реч. И все пак как би изглеждал „Вдън горите“, ако в него не се пееше, а само се говореше? За съжаление хората, за които този въпрос би бил от значение, едва ли са изгледали филма докрай.

Тази рецензия е публикувана и на страницата на filmche.net.