Цитатите – източник на неизчерпаема мъдрост?

citati

Кашата от цитати може да бъде доста объркваща. Кой е уместен в даден случай и кой не?

В историята на човешката цивилизацията е побрана цялата мъдрост, която предците ни съзнателно и несъзнателно са трупали през вековете. Иначе казано, те са ни оставили огромно нематериално наследство, до което всички имаме непрекъснат достъп благодарение на съвременния информационен поток. Така например социалните мрежи всекидневно преливат от цитати на известни личности и въпреки че повечето от тях са се поминали отдавна, тяхната мъдрост все още е тук, за да ни наставлява.

Интересен е моментът, когато решим да използваме тази мъдрост за осъществяване на собствените си цели. Дори с най-простото споделяне на даден цитат във Фейсбук ние не само изразяваме позиция, но и заставаме зад думите на автора и по този начин признаваме, че „самите ние не бихме могли да го кажем по-добре“. И често правим това с цел да получим одобрение или конкретна реакция от страна на останалите, а понякога и за да се докажем като проницателни и дълбокомислени хора.

И въпреки че в това няма нищо лошо, остава въпросът доколко споделената мъдрост всъщност се превръща в осъзната такава. Успяваме ли да стигнем до познанието, или просто се допираме до повърхността му? Интерпретираме ли това послание така, както е замислено от неговия автор, или го полагаме в собствен контекст? Мъдростта е навсякъде около нас, но не и вътре в нас – където всъщност трябва да бъде.

Ще дам един пример за погрешна интерпретация на нечии думи с катастрофални последици. Чарлз Дарвин е най-известен със следното изказване (не е сигурно дали той е оригиналният автор), лежащо в основата на неговата теория на еволюцията:

Не най-силният от един вид оцелява, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се приспособява.

Важно е да бъде уточнено, че Дарвин се е занимавал с биология и тези думи следват да бъдат интерпретираио само в границите на тази наука. В последствие обаче техният смисъл бива изменен и така се ражда социалният дарвинизъм като течение, при което естественият отбор между видовете добива други измерения – като инструмент за насаждане на ненавист между народите. Всъщност не е тайна, че хитлеризмът черпи идеите си именно от социалния дарвинизъм, а всички знаем до какво в последствие довежда той.

Друг проблем е, че дори в действителност да осъзнаваме смисъла на съответната мъдрост, ние няма как да я приемем в себе си, защото не сме я преживели от първо лице. Понякога опитът е най-добрият възможен учител и единственият начин за добиване на познание.

С цитатите като „кладенци на мъдрост“ трябва да се борави внимателно, защото не се знае до какво би довела лекомислената им употреба. А на такава ставаме свидетели всеки ден. И въпреки че понякога няма нищо по-приятно от хубав цитат на място, който онагледява конкретна ситуация, винаги е добре да се замислим за истинския смисъл, който той носи, и за това дали той е съвместим с придадения му (актуален) контекст.

И, разбира се, най-уместно би било да завърша тази статия именно с цитат:

От само себе си не можем да станем мъдри.
Паисий Хилендарски