Category Archives: Мнение

Берлинале 2018: четири миниревюта

Берлинале, интернационалният кинофестивал в Берлин, се проведе миналия месец. Успях да присъствам на четири филма, които ще дебютират в останалата част на света по-късно тази година. Чети нататък

Рецензия: „Тайната на Коко“

Живи срещу мъртви. В Тайната на Коко това противопоставяне е ключово

Пиксар филмите са събитие, на което в последно време имаме удоволствието да присъстваме два пъти годишно. Случаят е особено специален, тъй като Тайната на Коко е сладката капка в море от продължения (Колите 3, Играта на играчките 4 и т.н.), от което няма изгледи да изплуваме скоро.

Мигел е на дванайсет години, живее в китно мексиканско селце и иска да стане музикант, макар и в семейството му музиката да е забранена от векове. В нощта на Деня на мъртвите се скарва с близките си и ненадейно се озовава в отвъдния свят, откъдето трябва да излезе преди изгрев слънце, ако иска да ги види отново. Чети нататък

За People of Sofia

Изглед към страницата

People of Sofia е явление, което не се нуждае от подробно представяне. Създадената през 2013 г. Facebook страница за фотография на моменти и хора в София има над 125 000 почитатели. Публикуваните в нея снимки са красиви, непринудени и отлично композирани. Портфолиото от лица и истории е впечатляващо и бива разширявано ежедневно.

При такъв обем информация човек няма как да не се запита откъде идва тя. Кой е човекът, кръстосващ центъра на София, запечатващ хората и техните истории? И по-важно: какво цели да предаде със своите снимки? Очаква ли от нас да се чувстваме по определен начин, докато ги разглеждаме и дискутираме? Чети нататък

Рецензия: „Вдън горите“

Никой не е сам, дори вдън гори.

Обичам да отивам на кино неподготвен! Изцяло в неведение за това, което ще ми бъде поднесено. Често го правя напълно умишлено, защото именно липсата на очаквания води до по-леко преглъщане на разочарованието от посредствен филм или, ако съм извадил късмет, до една приятна изненада.

Такава стратегия обаче би била самоубийствена, щом става въпрос за „Вдън горите“ – най-новия игрален филм на Дисни, който от 26 декември се върти по българските кина. Причината: това е филм мюзикъл. Така че ако сте от хората, които не си падат особено по идеята да гледат как някой спонтанно и непринудено „изригва“ в песен, то най-добре си спестете преживяването… изцяло. За всички останали филмовата адаптация на дебютиралия през 1987 година бродуейски мюзикъл със същото име може и да си струва. Чети нататък

Рецензия: „Пътят към Коста дел Маресме“

"Българското предложение за номинация за Оскар 2015" - ако досега сте чули нещо за филма, то най-вероятно е било придружено от следните думи. Жалко, че филмът така и не успява да се класира

„Българското предложение за номинация за ОСКАР 2015“ – ако досега сте чули нещо за филма, то най-вероятно е било придружено от следните думи. Жалко, че филмът така и не успява да се нареди сред претендентите за златната фигурка

Ето го и поредния български филм по кината, този път с ужасно непривлекателно заглавие (което така и не успях да запомня) и практически никаква реклама. Държа да поясня, че традиционно давам шанс на почти всяка родна продукция независимо от жанра й и от предварителната информация, която ми е известна за нея. И все пак беше чиста случайност, че разбрах за съществуването на „Пътят към Коста дел Маресме“, който въпреки че се върти на родните екрани вече почти цял месец, се радва на незавидна непопулярност.

Лентата е известна и под името „Българска рапсодия“, но впоследствие то бива сменено. И въпреки че намирам новото име за доста по-подходящо с оглед на сюжета (по причини, които няма да издавам), то трудно би успяло да изпълни основното си предназначение, а именно да „продава“ филма. Чети нататък